Лято на Балканите означава море и слънце

09/06/2008

При наличието на плажове, предлагащи ваканция на по-ниски цени, повечето хора в Югоизточна Европа не трябва да пътуват, за ваканциите си. И все пак, все повече хора спестяват пари за ваканция в чужбина.

От Наташа Радич за Southeast European Times в Загреб -- 09/06/08

Хората от Югоизточна Европа заминават на лятна ваканция. [Гети Имиджис]

Само юни е, но температурите в Югоизточна Европа вече показват, че е лято. Горещините и яркото слънце затрудняват ежедневната работа и карат хората все по-често да се замислят за лятна ваканция. Балканите стават предпочитана туристическа дестинация и много семейства от други райони вече са резервирали ваканциите си. А какво ще правят местните жители? Къде ще отидат те, когато летните горещини станат непоносими?

Според проучване на известната хърватска туристическа агенция "Генералтурист", хърватите решават къде да прекарат ваканцията си в последния момент. Най-важният аргумент е цената. Около 16 % прекарват ваканциите си в чужбина, като предпочитаните дестинации са Турция, Гърция и Тунис. Средно ваканция извън страната продължава 2 седмици.

Ваканция в чужбина обаче се смята за лукс. За средното хърватско семейство, това означава до 1000 евро на седмица. Като се вземе предвид, че средната заплата в Хърватия е малко над 700 евро на месец, за подобно пътуване трябва да се спестява с години. Затова мнозина решават вместо това да прекарат летните си ваканции на крайбрежието със семейството си или с приятели.

Българите също по традиция прекарваха ваканциите си в собствената си страна. В миналото повечето прекарваха летните си ваканции в черноморските курорти. По-малък брой отиваха в планините, а много малък процент - повечето възрастни хора - си оставаха вкъщи. През първите няколко години след падането на комунизма през 1989 г. се наблюдава рязък спад на броя на хората, които могат да си позволят лятна ваканция, като този брой достига едва 12 % през 1993 г.

С развитието на икономиката, нещата се промениха. Все повече хора отново успяват да си позволят лятна ваканция в многобройните курорти по дългото 378 километра черноморско крайбрежие в България със 70 плажа. Двата най-големи курорта на морското крайбрежие - Златни пясъци на север и Слънчев бряг на юг - привличат много курортисти. Други предпочитани места са курортните селища Албена, Дюни, Елените и Русалка.

Туристите се тълпят на плажа близо до черноморския град Несебър в България. [Гети Имиджис]

Старинните градове Несебър и Созопол също са много популярни. Тесните калдъръмени улички в старата част на двата града, малките площадчета и двуетажните къщи с каменни основи и издадени втори етажи, привличат хората с романтична нагласа в края на лятото, а Созопол привлича художници, писатели и музиканти, които посещават града за годишния фестивал на изкуствата "Аполония", който обикновено се провежда в началото на септември.

Все по-голям брой българи обаче изглежда чувстват разочарование от прекаленото строителство, неподходящата инфраструктура и високите цени в черноморските курорти в страната си. През последните години все повече хора започнаха да прекарват летните си ваканции другаде. Кушадасъ, Анталия и Мармарис в Турция, гръцките острови и Коста Брава, Коста Бланка, Коста дел Сол в Испания и Балеарските и Канарските острови са сред предпочитаните чужди дестинации.

Някои от най-запалените любители на плажовете в региона са в Албания. Като цяло албанците предпочитат ваканциите на слънце вместо в планината. Плажовете във Велипоя и Лежа в северозападната част на страната, Дурес в централната част и Влора и Саранда на юг са претъпкани през лятото.

Всяко лято през уикендите семейства и групи от млади хора посещават тези дестинации. Късите разстояния са благоприятен фактор. Пътуването от Тирана до един от плажовете близо до Дурес продължава 40 минути и три часа до Влора.

Много любители на плажовете прекарват ваканцията си по албанските плажове в Дурес. [Гети Имиджис]

Aлбанците нямат навик да харчат много пари за ваканции. По време на комунистическата епоха всеки получаваше карта за две седмици за държавните курорти на страната. Евтината карта, известна като flete-kampi, се получаваше чрез заводите или предприятията. От 1990-те години насам, разбира се, положението се промени. Мнозина сега започват да спестяват пари през годината, за да могат да си позволят лукса на 7 до 10 дни ваканция през летния сезон.

Броят на албанците, които прекарват ваканциите си в чужбина нараства. Популярни дестинации са Турция, Египет и страни от ЕС като Италия, Гърция и Испания. Хората, които имат роднини в страни-членки на ЕС често съчетават ваканцията си с посещения при роднини. По-близките страни Македония и Черна гора предлагат възможности за пътувания през уикенда, като цените остават стравнително ниски.

Тенденциите в Румъния имат нещо много общо с тенденциите в останалата част на Балканите. Румънците също могат да избират между ваканция на море или на планина и макар че цената продължава да бъде основният проблем, все повече хора обмислят възможностите за ваканции в чужбина.

България, Кипър, Гърция, Турция и Тунис са сред дестинациите в чужбина, които привличат румънците, твърди Траян Бадулеску от Националната асоциация на туристическите агенции (АНАТ). От румънците, които остават за лятото в страната, мнозинството предпочитат плажовете на Черно море. АНАТ очаква ръст от 15% на предпочелите да прекарат ваканацията си на Черно море тази година.

Както и в други страни в Югоизточна Европа мнозина в Румъния съчетават ваканциите си с посещения при роднини в други части на страната. Други често посещавани места са манастирите в североизточната част на страната и делтата на река Дунав.

Въпреки възходящото развитие на туризма като цяло обаче много румънци предпочитат да си спестят пари и проблеми и да си останат вкъщи. Според национално проучване на "Гелъп", повече от 70% не са отишли никъде за лятната си ваканция миналата година.

Всъщност мнозина чувстват, че са извън сектора на туризма. "В селските райони 90% от хората почти никога не ходят на почивка", твърди социологът от "Гелъп" Александру Тот. "Туристически програми за възрастни хора и пенсионери не съществуват."

Maнола Хала в Тирана, Светла Димитрова в София и Алина Бандила в Букурещ допринесоха за написването на материала.