Повече от финансова криза

29/09/2008

Разразява се нещо подобно на "перфектната буря", която излага на показ регулаторни недостатъци и грешки на политиката в редица области, пише членът на Европейския парламент и бивш министър на финансите на Румъния Даниел Даяну.

От Даниел Даяну за Southeast European Times – 29/09/08

Докато се разгръща настоящата криза, става ясно, че сме изправени през събитие с дълготрайно влияние. [Гети Имиджис]

Не се дължи на липса на предупреждения. От години експерти по финанси и икономика твърдят, че глобалната финансова система е изправена пред потенциално катастрофални заплахи. Александре Ламфалуси, например предупреждава срещу употребата на деривативи, които увеличават нестабилността и рисковете за системата на фона на ситуацията на глобалните пазари. В интервю през 2003 г. с Би Би Си Уорън Бъфет нарече синтетичните продукти "финансови оръжия за масово унищожение". Други омаловажават възхода на "търговията в стил казино".

Предсказанията се оправдаха. С разгръщането на настоящата криза, става ясно, че сме изправени пред събитие с дългосрочен ефект. Поради взаимосвързаността на световните пазари влиянията не се ограничават до една страна или полукълбо. Пряко или непряко те засягат всички нас.

Икономиките на Югоизточна Европа подобно на много други възникващи икономики или икономики в преход, са частично изолирани поради липсата на развитие на техните финансови пазари. По ирония на съдбата техните по-малко сложни пазари ги излагат на по-малка опасност от тотално поражение, на което са изложени по-развитите. Въпреки това тези икономики също не могат да избегнат влиянието на световния икономически спад, повишаването на стойността на кредитите и намаления апетит за поемане на риск.

Глобалните размери на финансовата криза са може би признак за същността й. В миналото подобни кризи бяха по-локализирани и се преодоляваха по-лесно. Разликата този път е в бързото разпространяване на мощни финансови иновации - по-специално начините на възникването и разпространението им, въведени от водещи банки. Те дадоха възможност рискът да се разпространи в голям мащаб за сметка на прозрачността.

Вследствие на това възникването на сенчестата банкова система, до голяма степен нерегулирана и без подходящ надзор доведе до непрозрачност на финансовите пазари и до рискове за системата. Доверието в "самолечебната" сила на пазарите не даде резултатите, които някои очакваха.

Уорън Бъфет каза, че синтетичните продукти са "финансовите оръжия за масово унищожение". [Гети Имиджис]

Секюритизирането на ипотеките разпространи финансовите рискове в икономиката до такава степен, че номинално лошите заеми не са катастрофални за банките. Но променянето на ипотеките в сложни задължения по дълговете правят трудно идентифицирането на кой какво точно държи. Финансовите иновации, които имат за цел да намалят риска на индивидуално или микро равнище, доведоха до изострянето му на макро равнище и така до увеличаването на риска за системата. Нещо повече, иновациите благоприятстват спекулативната търговия.

Подобно на всяка друга криза и тази дава възможност да се извлекат поуки за политиците. Две от най-важните предизвикателства са свързани с прозрачността и ликвидността. Сега ще има и по-голям натиск за по-голяма отчетност. При сегашното състояние на нещата централните банки и МВФ осигуряват безплатни процедури по измъкване от затрудненията. Финансовите институции може би ще бъдат по-склонни към по-стриктна дисциплина, ако са изправени пред парични глоби. Например могат да се въведат специфични мерки, целящи превенция на спекулациите.

В много отношения традиционните начини за оценка на рисковете са остарели. Сложността на инструментите на финансовия пазар днес правят моделите ненадеждни. Количествените модели, използвани в инвестиционните решения и оценката на риска на финансовите пазари в същността си имат концептуален недостатък. Рискът не може да бъде капсулиран в няколко цифри и затова е необходимо по-задълбочено описание. Най-трудната задача за политиците е да се преборят с мащабите на по-високите рискове за системата при наличието на интензивни финансови иновации.

Регулаторните практики също изостават. Настоящата система все още действа на принципа, че банковите институции и пазарите на ценни книжа са две съвсем различни неща. Но подобен принцип едва ли е приложим днес. Нещо повече не се отделя необходимото внимание на регулирането на сенчестата банкова система. Необходимо е да се подобри регулаторната рамка, която ще регулира засегнатите институции като цяло.

Дори неразвитите икономики в Югоизточна Европа не могат да избягат от кризата с кредитите. [Архив]

Регулаторната рамка Базел ІІ бе създадена за предотвратяване на кризи. Настоящата показа наличието на недостатъци, излезе наяве необходимостта от контрациклични контролни инструменти, от механизъм, свързващ капиталовите изисквания с промените в банковите кредити и цените на активите и от ограничения на инструментите за левъридж.

Вероятно отново ще бъдат разгледани възможностите за компенсации. Стимулите на мениджърите да постигнат краткосрочни резултати не винаги съответстват на дългосрочните планове на компаниите за развитие. Натискът за постигане на краткосрочни резултати може да доведе до дългосрочни проблеми. Компенсационните схеми могат да бъдат ревизирани така че поемането на риск да не бъде за сметка на благоразумието.

Дейността на рейтинговите агенции също трябва да се преразгледа. Конфликти на интереси, сляпо доверие в количествените модели и недостатъчното внимание, което се отделя на рисковете за системата, са сред някои от проблемите тук.

Координацията сред националните надзорни и регулаторни органи трябва да се увеличи. Но проблемът не може да се реши само на национално равнище; глобалните финансови пазари изискват глобален подход. Необходимо е транснационално сътрудничество, за да се ограничат потенциално съкрушителнителното влияние върху световната финансова система и реалните икономики. И не на последно място, настоящата агония сочи към опасностите на фундаментализма на политиката и необходимостта от по-голям прагматизъм, особено там, където е засегнат реалния живот на хората.