Признаването от Русия на грузинските провинции предизвика широко неодобрение

27/08/2008

Осъждайки признаването от Русия на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, международните организации и отделни правителства, включително на Балканите, отново подчертаха във вторник своята подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Грузия.

(Различни източници -– 26/08/08 - 27/08/08)

Руският президент Дмитрий Медведев подписа във вторник (26 август) укази за признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, двата отцепнически региона в съседна Грузия. [Гети Имиджис]

Решението на руския президент Дмитрий Медведев да признае независимостта на отцепилите се от Грузия региони Южна Осетия и Абхазия предизвика широко неодобрение във вторник (26 август).

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер отхвърли този ход като "пряко нарушение" на много резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно териториалната цялост на Грузия, одобрени от самата Русия. Той постави под въпрос ангажимента на Москва за мир и сигурност в Кавказкия регион.

Подкрепяйки неговите думи, лидерите на ЕС също "осъдиха остро" решението на Медведев. Германският канцлер Ангела Меркел го нарече "неприемливо".

Франция, която в момента е ротационeн председател на ЕС, подчерта, че това действие на Москва противоречи на "принципите на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия", и призова за намирането на политическо решение.

Лидерите на ЕС ще обсъдят ситуацията в Грузия на извънредна среща в понеделник в Брюксел, свикана от френския президент Никола Саркози. ОССЕ определи решението от вторник като нарушение на принципите на 56-членната организация, в която членува и Русия.

Финландският външен министър Александър Стуб, председателстващ в момента органа за общоевропейска сигурност, призова за незабавното оттегляне на всички руски войски от Грузия в съответствие с подписаното на 12 август споразумение за прекратяване на огъня.

Въпреки че Русия коректно изтегли повечето свои сили от Грузия през последните дни, тя все още държи стотици войници в широка буферна зона около Абхазия и Южна Осетия и в грузинското черноморско пристанище Поти.

"Международната общност не може да приеме едностранно създадените буферни зони," заяви Стуб. Решението на Москва предизвика критиките и на бившите сателитни държави от съветската епоха, а сега членове на ЕС и НАТО, от Източна Европа и Балканите.

"Това неприемливо едностранно действие, за което няма правни основания, може да има по-силно отражение върху ситуацията в района, а също и върху прогнозата за трайно уреждане на конфликтите в региона," предупреди румънското външно министерство.

Изразявайки "сериозна загриженост" за това решение на Русия, България отново подчерта "своята безусловна подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в нейните международно признати граници" и се присъедини към призивите за незабавно изтегляне на руските войски от Грузия.

Кандидат-членките на ЕС Хърватия и Турция също изразиха своята подкрепа за позицията на Грузия, а също и тревога във връзка с ефекта от решението на Москва върху Кавказкия регион.

“Политиката на поставяне пред свършени факти може да създаде впечатление, че целта на този ход е била да се избегнат преговори по бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия", с който Медведев се съгласи по-рано, заяви президентът на Хърватия Стипе Месич.

"Турция смята, че този конфликт трябва да бъде решен с мирни средства," заяви турското външно министерство.

От друга страна, съюзникът на Русия, Сърбия, отбеляза във вторник, че е предупредила, че едностранното обявяване на независимост от Косово и "признаването на този незаконен акт" може да създаде прецедент за подобни действия другаде по света.