НАТО заяви, че Албания и Хърватия са на път да станат членки през април

04/12/2008

Външните министри от НАТО заявиха в сряда, че Албания и Хърватия са осъществили необходимите реформи за членство и могат да се присъединят към Алианса през април догодина. Те призоваха и другите балкански страни, кандидат-членки, да продължат усилията си за изпълнение на условията за членство в Алианса.

(НАТО, АП, Ройтерс, ДПА, АКИ, Би Би Си, Гласът на Америка, Интърнешънъл Хералд Трибюн, ХИНА, Синхуа, Бета, Б92 - 03/12/08)

Турският външен министър Али Бабаджан (вляво) и словашкият му колега Ян Кубис беседват в сряда (3 декември) преди началото на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел. [Гети Имиджис]

Албания и Хърватия са на път да се присъединят към НАТО до април, заявиха външните министри от 26-членния Алианс в края на двудневна среща в сряда (3 декември) в Брюксел. Те обещаха подкрепа за усилията за реформи на други западнобалкански кандидатки и продължаване на помощта за международните организации в Босна и Херцеговина (БиХ) и Косово.

"Албания и Хърватия вече са осъществили важни реформи,” заявиха министрите в заключителното си комюнике от срещата. „Нашата цел е да приветстваме двете нови членки в Алианса на следващата ни среща на върха” през април, когато НАТО ще чества своята 60-годишнина.

Висшите дипломати призоваха още държавите от НАТО да приключат ратифицирането на протоколите на Албания и Хърватия през следващите четири месеца, така че те да могат да се присъединят към Алианса като 27-и и 28-и член.

Министрите увериха Македония, че тя ще получи покана за членство „веднага щом е налице взаимно приемливо решение” на нейния 17-годишен спор за името с Гърция.

В израз на подкрепа за кандидатурата на Сърбия за евро-атлантическа интеграция в заключителното комюнике се казва: „Всички възможности за партньорство с НАТО за политически консултации и практическо сътрудничество остават открити” за страната. Белград получи похвала, че е предал на Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ) бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич, но бе призован да залови и другите двама обвиняеми, издирвани от МНСБЮ, особено босненския сръбски военен командир Ратко Младич.

Приветствайки напредъка, постигнат от БиХ и Черна гора в сътрудничеството им с Алианса, в изявлението се отбелязва започването по-рано през годината на засилен диалог с двете страни. Сараево и Прищина се призовават да „запазят темпото" в прилагането на техните Индивидуални партньорски планове за действие.

Министрите обаче изразиха дълбока загриженост от „влошаването на политическия климат” в БиХ през последните месеци, предупреждавайки, че това може да застраши перспективите на страната за евро-атлантическа интеграция.

Те призоваха политическите лидери на страната да изпълнят изискванията за закриване на Службата на върховния представител.

Двадесет и шестте външни министри обещаха още, че Алиансът и КФОР ще продължат да работят с ООН, ЕС и други международни организации „за подкрепа на изграждането на стабилно, демократично, многоетническо и мирно Косово”. Те определиха „своевременното разполагане” на съдебно-полицейската мисия на ЕС, известна като ЮЛЕКС, на цялата територия на Косово като „неотложен приоритет".

Министрите отново потвърдиха, че Грузия и Украйна ще се присъединят към НАТО един ден, но се въздържаха да им предложат официални пътни карти за членство. НАТО реши в сряда също постепенно да възобнови връзките на ниско равнище с Русия, които бяха прекратени след агресията на Русия срещу Грузия през август.

Министрите подчертаха отново подкрепата на Алианса за плана на САЩ за противоракетен отбранителен щит в Източна Европа.