04/12/2008
Сръбските власти искат промяна на Споразумението от Куманово, за да може армията да оперира в границите на определената сухопътна зона за сигурност без разрешението на КФОР.
От Игор Йованович за Southeast European Times от Белград – 04/12/08
![]() Съгласно споразумението 1999 г. сръбската армия се нуждае от разрешението на командващия на КФОР, за да навлиза в сухопътната зона за сигурност. [Гети Имиджис] |
Високопоставени сръбски представители призоваха за промени в Споразумението от Куманово, което властите от бивша Югославия и НАТО подписаха на 9 юни 1999 г., за да сложат край на действията на НАТО в Сърбия по време на косовския конфликт.
Споразумението между Сърбия и Косово установи сухопътна зона за сигурност, простираща се на 5 км отвъд границата на Косово в останалата част от територията на бивша Югославия, в която силите на бившата югославска армия не можеха да навлизат без разрешението на командващия на КФОР в Косово. То установи също и 25-километрова зона, забранена за полети. Отношението към зоните постепенно бе смекчено през изминалите девет години.
Споразумението дава на командващия на КФОР и възможността да разположи до 1 000 сръбски войници в Косово, основно за защита на християнски паметници и сръбски населени места.
Сръбските власти смятат споразумението за остаряло, защото НАТО и Сърбия вече не са военновременни противници и защото Сърбия се присъедини към Програмата на НАТО "Партньорство за мир".
„Сърбия демонстрира, че е фактор за стабилността в региона ... Няма обективна причина, свързана със сигурността, поради която „забранената за полети зона” трябва да съществува,” каза сръбският президент Борис Тадич за белградския всекидневник „Политика".
Министърът на отбраната Драган Шутановац каза, че преразглеждането на Споразумението от Куманово няма да означава завръщане на сръбската армия в Косово въпреки клаузата, позволяваща на 1 000 военнослужещи да се завърнат в бившата провинция.
Той нарече „абсурден” факта, че присъствието на сръбската армия на границата с Косово зависи от командващия на КФОР.
Прищина отхвърли аргументите на Белград. В неделя бившият косовски премиер Агим Чеку остро порица идеята за промяна на споразумението.
"Споразумението от Куманово означаваше капитулацията на бивша Югославия и Сърбия. Всеки опит то да се преразгледа е част от дипломатическата кампания на Сърбия да налага своите позиции и дневен ред на НАТО,” каза Чеку.
Сегашният премиер Хашим Тачи се изказа в подобен дух. „Всички сръбски войници и сръбската администрация напуснаха Косово, но мечтата на Белград остава,” каза той.
Косово има „своя армия, органи на сигурността и НАТО” и косовският „суверенитет и цялост са неотмни,” добави той. Анализатори прогнозират, че най-голямата полза за Белград от промяна на споразумението би била възможността да взема военни решения в сухопътната зона за сигурност без съгласието на КФОР. Зоната включва южните сръбски общини с многобройно етническо албанско население.
Началникът на ГЩ на сръбската армия Здравко Понош каза, че преговорите с НАТО по този въпрос може да започнат по-късно този месец.
Представители на НАТО не са направили никакви официални изявления относно инициативата, макар че анонимен източник от НАТО е заявил пред местните медии, че е много малко вероятно Алиансът да преразгледа договора, докато мисията на ЕС в Косово ЮЛЕКС се готви за разполагане.