![]() |
Степан Месич (често наричан Стипе Месич) е избран за президент на Република Хърватия на 7 февруари 2000 г., наследявайки поста от Франьо Туджман, чиято смърт предизвиква изборите. Убеден про-европейски и про-натовски центрист, Месич се зарича да промени рязко авторитарния и националистически курс на своя предшественик.
Месич е роден на 24 декември 1934г. в гр.Оряховица. През 1961г. завършва право в Загребския университет, където е изявен студентски лидер.
Политическата си кариера започва като член на парламента на Социалистическа република Хърватия. В началото на 70-те години, когато в Югославия е на власт Йосип Броз Тито, Месич прекарва една година в затвора за пропаганда на про-хърватски национализъм.
В началото на 90-те, Месич се присъединява към партията на Франьо Туджман Хърватски Демократически Съюз (ХДС) и скоро става неин секретар, а по-късно и председател на изпълнителния комитет.
ХДС идва на власт по време на първите многопартийни избори през 1990г., и Месич става министър-председател на Хърватия. По решение на Хърватския парламент, той става представител на републиката в президентството на Югославия до разпадането на федерацията през декември 1991г. Стипе Месич ще остане в историята като последния президент на бивша Югославия.
През 1992, Meсич е избран за говорител на независимия Хърватски парламент. Той е свален от този пост през 1994г. след като напуска ХДС, за да сформира нова партия – на Независимите хърватски демократи (НХД). Тази стъпка отразява недоволството на Месич от политиката на ХДС и недемократичното поведение на Туджман, особено намесата в делата на Босна и Херцеговина .
През 1997г. НХД се разцепва и Месич се присъединява към центристката Хърватска народна партия. Той става изпълнителен вицепрезидент на партията, но след като бива избран я напуска, заявявайки, че иска да бъде президент на всички хървати.